Втората вълна: каймакът на неформалите в ейчар образованието на Училището по мениджмънт. 5 години по-късно

След 20-ина години работа над текстове по мениджмънт човек може да класира формулата „печеля–печелиш“ в групата на клишетата или към заклинателните пожелания. При хората, които наричат себе си „Втората вълна“, постоях два часа и най-отговорно заявявам: има такова животно „печеля – печелиш“. Малко е подозрително към непознати, никак не е изкушено от публичност, дори откровено я недолюбва, но е толкова стойностно, че е грехота да мълчим вече за него.

Не че те държат на всяка цена да се разчува за тях – останах с впечатлението, че нямат яснота по политиката за разрастване. Заразпитвате ли ги за организационни реквизити, рамки и прочее намеци за банално администриране, се дърпат като дявол от тамян. Което обаче никак не им пречи да са организирани, но на ниво, за което мечтаят лидерите, а не формалните мениджъри.

И тъй като думата и публичността имат свойството да институционализират и да отчуждават нещата от тяхната същност, а това много притеснява героите на този материал, правя няколко уговорки, както им обещах.

ВТОРАТА ВЪЛНА:

Първо, не е институция, още по-малко формална.

Второ, не е организация, а пространство.

Трето, (опит за дефиниция): е спонтанно възникнала мрежа за идейна взаимопомощ тип „периодично и/или при поискване другарско рамо“, сформирала се по време на коледно парти’ 2007 г. от група ентусиасти на випуск ‘05 от магистърска програма „Управление и развитие на човешките ресурси“ на Училището по мениджмънт.

За тази група неформали в УМ се знае отдавна, имали сме косвени вземане-давания, имаме и вътрешен човек там, но не внедрен, а редови член, включил се по убеждения. Официално и с цел да ги представим пред широката общественост се срещнах с част от тях на редова сбирка. След като първо всички бяха предупредени и попитани. Аз от своя страна бях предупредена, че ще гледам презентация на тема Six Sigma.

По спомени на очевидеца

Инициативата за Втората вълна се зароди на коледното парти на Училището по мениджмънт през 2007 г. По онова време организаторите не знам защо мислехме, че не може само ядене и пиене; те учат, ние ги учим, та някоя „хем игра, хем тиймбилдинг“ няма да навреди. Бяхме помолили Слави (Стоев), впоследствие един от отците на инициативата (излиза, че е отец Слави) и вече виден специалист по обученията, да даде някаква игра „да ги раздвижим тези хора“. Играта стана супер, настроението – също. Малко след „тези маймунджилъци“, както с носталгично умиление ги окачестви зрелият отец Слави от дистанцията на времето, същият той тогава съвсем тържествено се изстъпи и обяви, че Втората вълна се поражда тъкмо в този момент. Честно казано, не го взех много на сериозно, щото едно опиянение закономерно витаеше наоколо. Втората вълна обаче се надига вече 5 години, засега изглежда постоянна и закономерна като природното явление, чието име носи, и хич няма изгледи да затихва.

Участници в срещата: (отец) Слави Стоев – специалист организационно развитие и партньор (In Managenent); (майка) Антоанета Георгиева – директор ЧР и администрация на водеща фармацевтична компания; (движеща сила) Богдана Бакалова – неслучаен служител по комуникациите в голяма международна компания – лидер в областта на ИТ; Нели Христова – управляващ партньор в In Managenent, доскоро шеф „Човешки ресурси“ и административен директор на Икономедия; Екатерина Петрова (EXECUTIVE MODUS Ltd); Цветана Недялкова – консултант (International Human Resources); Десислава Лашкова-Пишева – директор Човешки ресурси (Ситибанк Н.А. – клон София); София Степанова – ръководител подбор в международна компания от хранително-вкусовата промишленост.

Забележка: редакторска цензура означава намеса в нечий изказ с цел привеждането му във вид, подходящ за колективния читател, или за да се спази кодът за поверителност. Като цяло сме се постарали да съхраним оригиналното звучене и смисъл.

РАЗГОВОР С УЧАСТНИЦИТЕ В ЕДНА СБИРКА

Кога и как се зароди идеята за Втората вълна? Имахте ли ясна представа още в началото каква ще ви е организацията, с какво ще се занимавате и т.н.? Разбирам, че срещите ви структурно са в две части: първо, сериозна част, в която някой представя тема от общ професионален интерес, и второ, развлекателната част, обикновено ходите някъде – в клуб, ресторант интересен…

Слави: Кога – на едно коледно парти, правихме една игра, маймунджилъци някакви бяха с балони. И докато танцувахме с Тони (Антоанета Георгиева), го измислихме това нещо. Отначало нямахме ясна идея. Идеята беше да се събираме и да се виждаме; да си обменяме опит, за да си бъдем полезни един на друг, да си помагаме. И понеже контекстът беше парти такъв, неизбежно дойде и втората част.

Значи първата част за обмяна на идеи и подкрепа е била изначално в основата, така ли? Е, не сте били толкова опиянени от празника (редакторска цензура). Идеята е всеки да представя опита си от своята работа в различни организации. И хората казват ли си?

Слави: В общи линии това беше основната идея, да сме си полезни, да се направи общност, която да се поддържа. На моменти повече залитаме към веселата част (редакторска цензура), отколкото към полезната, макар че (натъртва) сме на приливи и отливи. Което донякъде е нормално. За мен поне тази идея е жива и аз се опитвам да ги използвам тези хора доколкото мога. И да, казват си. Поне в това отношение нямаме никакво разминаване – в желанието да си бъдем полезни.

Откъде дойде името „Втората вълна“?

Слави: Тогава нали бяхме млади, надъхани и иновативни ейчари и като всяка млада група се идентифицирахме с това колко сме различни от старата група. …Като опозиция на мамутите, които владееха ейчар пазара по това време.

Как се самоопределяте организационно: като движение ли, каква е тази инициатива, как му викате? Имате ли комитет, устав, правила някакви, рамка? Тези неща задължителни ли са, или карате без тях? Какво ви държи заедно?

Катя: Никога не е ставало дума за такива неща. Ние сме колеги и приятели, които си помагат.

Слави и Цвети: Имаме организационен комитет в лицето на Боги (Богдана). Ако не беше тя, нямаше да има кого да интервюираш сега. Цялата организация е нейна заслуга. Първо беше на ротационен принцип, сменяхме се – отначало организираше един, после друг. В края на едната среща се разбирахме кой ще организира следващата, поемаше ангажимента да определя теми, да пише мейли и т.н. Обаче впоследствие хората се оказаха по-несериозни.

Катя: А пък и Боди го прави толкова добре, с готини мейли, с чувство за хумор. Имаше един период, в който нещата бяха по-структурирани, опитвахме се да правим годишен план на темите – хората казваха кой какво го интересува, кой за какво може да разкаже и така горе-долу ги подреждахме по месеци.

Цвети: По едно време бяхме обсъдили почти всички теми по учебния материал.

Разглеждали сте по теми това, което сте учили в програмата при нас?

Богдана: Не съвсем. Например разглеждахме темата за подбора – кой какви проекти прави по него. Имахме теми за мотивацията, за процесите – за тяхното описване и какво ли още не. Страшно много теми бяха посветени на обучението.

Всичко това върши ли ви работа – ама наистина, а не като за публикуване?

Богдана: Колеги дават полезни сайтове, ако някой намери интересна платформа за обучение, казва на другите. И важното е, че идеята наистина е същата, макар че ние сме по-различни от това, което сме били през 2007-а година. Но сме достатъчно отговорни хора, професионалисти, нямаме нужда да си разписваме нещата по графици. Разбираме се нещо. Ако някой месец нямаме фиксирана тема, винаги е отворен въпросът „проекти в офиса“, защото винаги някой от нас работи по някакъв проект. Един прави уебсайт, друг разработва някаква платформа за някакъв асесмънт, трети въвежда някакви добри практики в не знам си къде, четвърти въвежда нов софтуер. И сме си страшно полезни. Помагаме си как да правим по-евтини тиймбилдинги, обменяме идеи и така – ползата е реална.

Ще попитам по друг начин. Магистърската програма на УМ по управление и развитие на ЧР подкара 10-та година, т.е. има толкова издания. Как стана така, че тъкмо във вашия випуск се получи тази спойка. Нали сте специалисти по човешкия фактор, дайте някакво смислено обяснение.

от всички страни: забавляваме се, никога не ни е скучно, винаги можеш да разчиташ…

Нели: Прекарваме си приятно и сме си взаимно полезни (аплодисменти). Така се е получило, защото още докато учехме, ходехме навсякъде заедно – след семинарите, тестовете, изпитите. И още тогава се беше създал подобен формат на събирания.

Богдана: постоянно се събирахме в бензиностанцията на ъгъла. И е страхотно човек да се чувства като част от някаква общност, обаче без да плаща членски внос. Всъщност нашият членски внос е приносът, който всеки един от нас дава.

Чела ли си „7-те навика на високоефективните хора“на Стивън Кови?

(По уф-реакцията и по „Ти сега ще ни изпитваш ли“, „Ние не ги четем, ние ги правим“ разбирам, че не са я чели.)

Защото току-що пресъздаде почти дословно определението на световно признат експерт и консултант в областта на лидерството за Емоционална банкова сметка. Смисълът на метафората е, че в добрия екип всеки внася депозити под формата на услуги, добра воля, любезност, честност, спазване на ангажименти и все в тоя ред на приноси. Когато е на зор, тегли. Но не мислите ли, че голяма част от нещата можете да правите електронно, например да обменяте информация за сайтове, обучения и т.н. по мейла?

Богдана: Друго е.

Защо?

Богдана: Защото когато се видиш с хората, а ние почти не се виждаме извън тия сбирки, с които се съчетахме някак като характери в тази група, се чувстваме по-сигурни заедно. И когато някой има нужда от нещо, от някаква помощ по някакъв въпрос, пуска един SOS (всеки си има мейлинг листа) и се реагира моментално, особено ако случаят е сериозен. И си мисля, че ако не се виждахме от толкова време и не поддържахме толкова дълго тази връзка, нещата едва ли щяха да стоят така. Ние заедно си празнуваме бебетата, рождените дни, празниците покрай тези срещи.

И как се получи така според вас?

Богдана: Допаднахме си като характери. (замисля се за кратко) Имаме много общи идеи, общи цели и виждания за нещата. Макар че сме много различни като характери.

Групов отговор, сред който се чува откъслечно: съдба, защото сме готини, има ядро, което стои в основата.

Богдана: Една от най-милите ни сбирки е есенната. Защото през лятото си даваме 2–3 месеца почивка и си домиляваме, та първата сбирка през есента е много емоционална. Всеки си казва какво е правил. Ние наистина се познаваме много добре и се усещаме, без да навлизаме в много интимни подробности и пространства, естествено.

Давате ли публичност на вашата идея, популяризирате ли я и имате ли последователи? Обществото ви изглежда малко затворено, та питам – допускали ли сте хора извън вашия випуск и програма?

Богдана: Да, макар че искаме да сме умерени. Редовно каним хора на нашите сбирки, колеги на нашите членове, в това число и външни лектори сме канили.

Нели: Имахме даже такава програма: всеки член на Втората вълна има право да вкара по един човек, който може впоследствие да стане част от групата, после да доведе друг.

Богдана: Всеки си кани когото прецени, но винаги останалите знаят. Така че идвали са хора, някои от тях идват доста редовно, заедно с човека, който ги е поканил.

И този човек остава ли част от Втората вълна?

Слави (към питащата): Ти пак се опитваш да институционализираш идеята.

Нели: Не сме с толкова твърди правила.

Цвети: Ние всъщност на това най-много се кефим, че е свободно, че няма установени правила.

И ако иска някой да се включи в групата ви, какво се иска от него, някакви критерии трябва ли да покрива?

Нели и Слави: Тъй като тук споделяме опит, можем да сложим изискването да е на мениджърска позиция. Всъщност по-скоро да има опит, т.е. да е практик, експерт.

Тоест отворени сте за хора отвън, с които можете да си бъдете взаимно полезни. Водещ принцип – споделяне на опит.

Слави: Да, но не го правим на всяка цена и не го търсим целенасочено, т.е. не го институционализирай пак. Ние водим тук хора, които сме разпознали в нашия кръг като смислени и които биха могли да допринесат по някакъв начин. Добре дошли са хора и от програмата и извън нея, ако работят активно (натъртва).

И с невъоръжено око се вижда, че въпросната обмяна на опит почива на много топли и неформални отношения вече с биография. И като кацне тук някой външен, няма ли да се усети като чуждо тяло, ще го приемете ли на същата вълна?

Катя: Моите спомени са, че така наречените „външни“ идват 1–2 пъти и после по естествен път отпадат.

Слави: Ти ни задаваш въпросите все едно че ние сме някаква организация, а ние не сме организация. Ние не сме организация, ние сме пространство. И наистина сме отворени за всеки човек, който смята, че може да се възползва от това пространство и да бъде полезен. Основен принцип: вземаш – даваш. Всеки е добре дошъл, нито ще го посрещнем все едно ни е роден брат, нито ще го отхвърлим все едно е чумав. Всеки доказва сам себе си тук и всеки си намира неговото място.

Значи ако понечи да се включи редови студент, разбирай без опит, няма особен шанс?

Нели: В друг формат бихме споделяли опит, ако искате под формата на някакви гостувания в Училището по мениджмънт. Можем да дойдем при вас и да направим нещо съвместно по някакви теми, да се правят някакви отворени прояви от време на време. Докато форматът на тия срещи тук е обмяна на опит, затова искаме хора, които работят активно, защото си споделяме в еди-коя си компания нещата стават така, в друга – инак.

Не дай си боже да ви вкарам в някакви рамки – това опасение като една червена нишка минава през целия ни разговор. Много анархистични приказки се изприказваха, но с риск да ви обидя на ред – тук се усеща ред, но не официален, а от по-висок порядък, основан на етика и на някаква ваша завера.

Богдана: Ние тук си споделяме много неща, но си имаме много доверие и сме винаги много коректни. Всичко си остава между стените на тази стая.

Тони: На следващата сбирка мога да ви разкажа за системи за възнаграждения. Обаче за едни по-интересни и по-различни от всички стандартни или от годишна оценка на представянето.

Богдана: Понеже пита как си избираме темите – ето така става. Някой казва нещо, друг казва – а, аз тъкмо с това се занимавам примерно и темата си изплува сама.

Тони: Това е големият чар на нашите сбирки – в непосредствеността. Ще стане добре някой да говори за ключови индикатори за измерване на представянето, на основните функции.

Слави: О, аз един много палав проект имам сега, супернеизмерими неща за качеството на (едикоя си - редакторска цензура) работа.

Деси: Аз мога да се включа също, само да уточним за какви индикатори става дума, защото при нас има такава система.

Тони (обобщава): Добре, Слави и Деси, вие след това пък можете да направите едно общо представяне, защото това, което аз ще ви представя, е наистина по-различно според мен. Ти, Деси, ще разкажеш за измерването на някои ключови функции и как това се отразява върху оценката на представянето на хората.

Деси: Да, ама повечето е теоретично, щото на практика нали знаеш как е.

Тони: Точно това имам предвид. Да споделиш каква е разликата между теорията и нейното прилагане. Защото аз като ви разказвам за системата, ще кажа точно това – на оперативния и на топ мениджмънта как се прави. Което е малко по-различно от стандартните политики, от т.нар. международни.

(Обсъжда се дали да бъде като дискусия, или като две отделни срещи.)

Тони: Ето, имаме теми за две отделни срещи: 1) Общата тема е за възнаграждения и представяне на модел, който обхваща както оперативен, така и среден и висш мениджмънт, без администрация. Докато колегите представят други компетентностни модели (и за индикатори), използвани в международни компании, които след това влизат в системата за възнаграждения или в системите за развитие на хората.

Официалната част свършва, ред е на веселата. По-късно всички ще получат имейл от Богдана за отминалата сбирка.

Послеслов на страничния наблюдател

Не знам дали преди моето идване са се замисляли над обикновените въпроси, които им зададох: как са се сформирали, какво всъщност са сформирали, какво ги е събрало и ги държи заедно, искат ли други хора в редовете си? Понякога обикновените въпроси са много досадни и трудни. Като например: Защо точно при вас се получи?

Защо точно при тях се получи, единствените ли са? Може да има и други неформални мрежи / пространства, пък ние да не знаем.

Долавям притеснението на част от групата как биха се вписали външни хора в това сравнително затворено общество, където понякога се споделя доста чувствителна информация. Имат политика за поверителност, която, мисля си, ако се опитам да формулирам така, ще ме освиркат. Хем са отворени, хем лек оттенък на ревност и опасение се прокрадва у част от тях. Външното ухо го улавя веднага, но пък сигурно имат право. Доста от тях работят в големи компании на отговорни позиции.

Ако обаче е валиден принципът за подобността (подобното привлича подобно), аз не се притеснявам за тези хора и за тяхното пространство на Втората вълна. Външен човек съм, при това със записващо устройство и досадни въпроси, но се зареждам от атмосферата им, от тяхната добронамереност наистина да си помагат, от това, че никой не се дърпа, напротив – бутат се кой да е следващия път с презентацията.

На тези, които искат да се включат, а нямат в сивито „магистърска програма по управление и развитие на човешките ресурси в Училище по мениджмънт към НБУ, випуск 2005“, вероятно ще бъде по-сложно. Най-малкото трябва да са на същата честота по въпроса с вземането и даването, депозитите и тегленията от Емоционалната банкова сметка. Апропо, тази Емоционална банкова сметка, като я прочетох за сефте, ми се видя толкова помпозна, тя пък си имала съвсем реален живот. Второто посегателство върху стройните ми възгледи (след реабилитацията на „печеля-печелиш“), при това само за два часа, идва в повече за заклет скептик като мен, но е освежаващо.

Накрая за организационния формат „пространство“. Що е то „пространство“? Модерна дума, родее се с „континуум“. Добре, че не я избраха нея, си мислех, докато гледах как се чудят да се самоопределят, защото в крайна сметка с какъв организационен формат ще се самоидентифицират, като че ли в тази стая имаше значение само за мен. И то защото трябва да ги представя някак си, да ги назова и определя. Иначе досега са си живели чудесно и без да се самоопределят и самоназовават.

За протокола: „пространство“ лично за мен е претенциозна, маниерна, обтекаема и не особено съдържателна дума. Трябва ли обаче да определиш нещо, дето е „като нищо на света“, няма равна. Но това е моят несериозен поглед към нещата, техният е сериозен. По определение за пространството от авторитетни източници, Втората вълна като частен случай на въпросното е най-близо до философското схващане да се мисли като част от метод за възприемане на света. Разликата е, че във Втората вълна дефиницията върви в пакет с действие.

Както скромно подхвърлиха, като питах чели ли са Кови, „ние не ги четем нещата, ние ги правим“, а историята учи, че във всеки майтап има много истина.

Темата е отворена, с продължение.

Разговора води Дарина Цветкова

Снимки от сбирки на Втората вълна

Втората вълна Втората вълна

Още снимки

Снимки от студентското битие на „сърфистите“.

Втората вълна като студенти Втората вълна като студенти

Още снимки

 

blog comments powered by Disqus

Нюзлетър

Всичко ново за НБУ - Училище по мениджмънт